Световната банка намали очакванията за глобален растеж, предупреди за стагфлация

Световната банка снижи прогнозата си за глобален растеж с почти една трета и тя вече е 2.9% за 2022 година. Банката предупреждава, че руската инвазия в Украйна увеличава допълнително щетите от пандемията и много страни са заплашени от рецесия, пише Reuters.

Войната в Украйна влоши забавянето в световната икономика, която навлиза във фаза, която може да се определи като „продължителен период на слаб растеж и висока инфлация“ според новия доклад на Световната банка за икономическите перспективи, предупреждавайки, че ситуацията може да стане и по-лоша.

Президентът на Световната банка Дейвид Малпас заяви в пресконференция, че глобалният растеж може да падне до 2.1% в 2022 и 1.5% през 2023, което ще означава почти нулев растеж на глава от населението, ако рисковете се материализират.

Според Малпас глобалният растеж е пострадал силно от войната, от новите Covid затваряния в Китай, проблемите с веригите за доставки и риска от стагфлация – период на нисък растеж и висока инфлация, който за последно е наблюдаван през 70-те години.

„Опасността от стагфлация е значителна“, пише Малпас във въведението към доклада. „Ниският растеж вероятно ще продължи до края на десетилетието заради ниските нива на инвестиции в по-голямата част на света. Сега, с инфлацията, която е достигнала нива, невиждани от няколко десетилетия, и очаквания нисък растеж на доставките, има риск инфлацията да продължи дълго време“.

Между 2021 и 2024 година се предвижда, че растежът ще намалее с 2.7 процентни пункта, каза Малпас, което е повече от два пъти по-висок спад в сравнение с периода между 1976 и 1979 г.

Докладът предупреждава, че увеличенията в лихвените проценти, които са били прилагани за спиране на инфлацията през 70-те са били толкова драстични, че са предизвикали глобална рецесия през 1982 г. и са довели до серия от финансови кризи в развиващите се пазари и икономики.

Айхан Козе, директор на отдела, подготвил прогнозата, сподели пред репортери, че има „реална заплаха“, че бързото затягане на финансовите условия може да доведе някои държави до криза, подобна на дълговата криза през 80-те години.

Макар и условията сега да са сходни с тези тогава, съществуват и важни разлики като например силата на американския долар, по-ниските цени на петрола и стабилните счетоводни баланси във важните финансови институции.

Малпас смята, че за да се намалят рисковете политиците трябва да работят за координирането на повече помощ за Украйна, да увеличат производството на храни и горива и да предотвратят появата на ограничения във вноса и износа, които биха вдигнали цените на храните и горивата.

Той призова за повече усилия по облекчаването на дълговете, предупреждавайки, че някои държави са в риск; усилване на борбата за овладяване на Covid и по-бърз преход към нисковъглеродна икономика.

Банката прогнозира спад в глобалния растеж до 2.9% през 2022 в сравнение с растежа от 5.7% през 2021, което е спад с 1.2 процентни пункта спрямо прогнозата им през януари, като се смята че растежът ще се задържи на същите нива и през 2023 и 2024 година.

Според банката инфлацията по света най-вероятно ще се забави следващата година, но все още ще бъде над целевите нива в много икономики.